Нека тука да постваме
поезия , която сме чели някъде и ни е харесала или нещо, което вие сте си измислили. Споредн мен, феновете на Papa roach са едни от най-лиричните и особено чувствителни на тема любов (кой ли не е?)
, романтика, болка, самота и са изключителни, непредсказуеми и оригинални личности - не само по стил на обличане, но и по начин на мислене и поведение.
Към себе сиКогато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез
Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни.
Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнява в тези две очи
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.
Трънлив и сляп е на живота ребусът,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си -
единствено така ще го решиш!
Дамян Дамянов